Пазарът на труда има своята тъмна страна и това не е само проблем на българските и румънски работници по строежите в Германия, на африканците в портокаловите градини на Италия или на латиноамериканските чистачки и гледачки на деца в Щатите. Това са милииони хора по света, които се решават на легална или нелегална миграция, за да намерят препитание. Както още навремето Алеко в своя пътепис беше казал, наблюдавайки пътниците на кораба към Новия Свят, "...не Чикаго, а нуждата за късче хляб ги тласка отвъд океана...".
Това са хората, които не виждат семействата си с години, защото нямат документи, за да се върнат, или се разкъсват в пътувания между дома и страната, в която работят, и бабите им отглеждат децата. Това са тези, които нямат глас, които не могат да се оплачат, защото и това "зле" е "по-добрo-то".
Голяма част от миграционните процеси са били винаги свързани търсенето на по-добри условия на живот. Евтиния труд винаги е бил политика на всяка власт. Власт-нямащите са били винаги тези, от които са се възползвали. Въпросът ми е, а защо винаги?
Тук една статия на спряното вече в България Дойче Веле, за българите, работещи без договори по строежите на Германия.
статия от Дойче Веле Тук
Die Lohnarbeiter aus Bulgarien und Rumänien...
Eine Sendung in Tagesschau.de - > Hier
Следващата е също на немски
zwischen Hoffnung auf Arbeit und moderner Sklaverei:
UN "tief besorgt" über soziale Missstände in Deutschland
